Пътуваме към Божура. "Божура" е онова място, в което преди са се събирали комсомолските ядра на Обмен на нещо, а днес не е  така. До Божура се стига като се вземе левия път, точно на разклона на Средец.
Случката по-долу е истинска и няма аналогия с текущото дередже, в което се насадихме. Дали си на пачи яйца или на говежди [blank] такива,  е все [blank].
Тъкмо преди завоя, когато сме готови да вземем съвсем ляв завой и както сме по правия път и нагоре да тръгнем обратно по лъзгавото и кално, в онази горна част, където има една табела и едно лого, което не знаем дали имаме право да използваме стои една Крава. Вимето и е надуто като джоб на политик по време на суша. Кравата е истинска. Тя не е обобщен образ, както електоратът ще изрече.
Кравата е огромна, или поне така изглежда в леката мъгла на 17-ти февруари.
Тя е бяла (екрю) на тъмно кафяви, почти черни петна, като мазут от нефтен разлив. На такива петна някога се натъквахме на бургаския плаж, но те не бяха на Крави. Това бяха онези гадни петънца, които като комсомолски активисти остават и след като си ги махал много пъти - с какво точно се махат от раз знаят само старите хора, но те пазят упорито тайната. По техни спомени са написани няколко трактата в досието на проф.Божидар Димитров.
Кравите са мъдри. Първата излиза на пътя и стои като закована. Тя е изчакала момента, в който нашият коридора се е опразнил и е излезнала, за да го заеме, естестево напречно, защото е "тъпа крава", както говорят зад гърба и краварите. 
След като я наближим, разбираме, че не е толкова тъпа, а е съобразителна крава, и отговорна тоже. Тя се обръща към нас, кимва ни леко с тежката си глава, няколко капки слуз се изтичат от муцуната и падат на земята и тя тръгва напред непосредствено след автомобила, който е профучал по другата лента. В тази друга лента спират няколко тежки коли. Те идват засилени от хълма, но спират пред говедото.
Кравата е на лентата между двете петна и тогава от горичката зад нея се показва чисто бяла глава. Втората крава е тръгнала по пътя на първата. Тя се изнизва от клоните на горичката. Бяла, голяма, дъвчеща, повтаря действията на първата крава, и след това се показва третата глава. Кравите нямат край, Не в смисъл на непрекъснатост, защото всяка крава си има началото и края. По друг начин казано всяка крава има два края. 
Кравите се изнизват бавно на пътя, една по една, и всяка клати мъдро глава нагоре-надолу, наго-о-ре и пак надолу. Преживят и от бърните им се стича слюнка, която оставя мокри следи, които в студеното замръзват начаса.
Кравите се движат замислено из много леката, едва забележима мъгла, замислени и съгласни със съдбата си, Те се доверяват на Първата крава и вярват в нея, защото тя е Голяма работа и има най-тежко виме.
В горичката зад Кравите остават още две крави - по-скоро една истинска крава и една кравичка.
Те са изостанали, защото са ги учили, че екологично чистото гориво, отделяно от единия от двата им края не трябва да замърсява природата. 
В една забавна книжка, наречена простичко "Всичко, което ми трябва да знам съм го научил в детската градина", която нашата приятелка Мария Димиева ни подари пишеше разни поучителни неща като "Млякото е полезно", "Почисти след себе" и др.
Забравихме да споменем, че на лявото си ухо кравите имаха жълти маркери.
Има промени в закона за движение по пътищата ... ако има такъв.